1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта

...
  1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта
Коментари Харесай

На този ден: Народният съд праща на смърт държавници

 

 1 февруари 1945 година е денят, в който посрещат гибелта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.

По Дело номер 1 Народният съд осъжда на гибел трима регенти, депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. 

В нощта на 1 против 2 февруари 1945 година  зверски са убити и хвърлени с общ гроб 100 българи - разстреляни са един княз, трима някогашни министър-председатели, 22-ма министри, 67 депутати, 48 генерали и висши офицери, 8 царски съветници.

Смъртните присъди над нашия политически, боен и нравствен хайлайф са поради това, че го считат за  виновен за замесване на България във войната.

Сред убитите е братът на  цар Борис III,  княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава Симеон II. Разстреляни са и тримата министър председатели - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - военачалник Никола Михов, също е измежду свиреп умъртвените в нощта на 1 февруари…

Официално присъдата на наказаните се чете в късния следобяд на 1 февруари към 16.30 ч. Излъчва се по радиото, само че доста от роднините на задържаните към този момент са изселени из страната, където радиото в ония години е било разкош, а достъпът до правосъдната зала е бил строго стеснен. Вестниците излизат със забавяне на идващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите още веднъж са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са към този момент разстреляни.

Преди изтезанието в Централен комитет на Българска комунистическа партия има спор по какъв начин да бъдат убити наказаните. Вълко Червенков упорства за класическия метод ‘чрез обесване’. По този метод той желае да отмъсти за своите приятели, наказани поради атентата в църквата ‘Св. Неделя’ през 1925 година. Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага изтезанието са се организира по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила.

За задачата е ангажирана група,  предвождана от Фердинанд Козовски - предстоящ ръководител на Народното събрание, Изидор Леви - палач-следовател, специфичен сътрудник на Лаврентий Берия от болшевишкото Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Лев Главинчев - садист, участник в доста комунистически зверства още преди 1944 година.

Мястото в софийските гробища, несъмнено за изтезанието, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на наказаните, а труповете падат в яма.

След разстрелите палачите стартират да обират жертвите си - взимат от тях всичко скъпо - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите даже събува ботушите на убития княз Кирил…

До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на гибел са наказани 2 730 души. Издадени са 305 доживотни присъди. Датата 1 февруари 1945 година остава в историята с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици. Жертви на този арбитражен съд - убити или затворени в концлагери, са  писатели, художници, учени, поети, журналисти…

Много от околните на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според отчет на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

1 февруари е разгласен за Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР